* * *
ДАДОХ НА БЛИЖНИЯ своята риза,
както ни учи Христос,
но го видях от “Пежо” да излиза –
не бе нито гол, нито бос.
Беше доволно загладен и лъскав –
види се нов бизнесмен.
Ако му имах поне вратовръзката,
сит ще съм, може би ден.
Мина наблизо. Не ме забеляза.
Гледаше нейде над мен.
“Жалко за ближния!” – тихо си казах
и се отдръпнах смутен.
Вкъщи си сипах фалшива ракия.
За глупостта вдигнах тост.
Тази, която в мене се крие.
(Нали е безгрешен Христос!)
1995 г.
© Румен Ченков Все права защищены