5 окт. 2005 г., 11:52

ДАДОХ НА БЛИЖНИЯ

1.1K 0 8

*    *    *

 

ДАДОХ НА БЛИЖНИЯ своята риза,

както ни учи Христос,

но го видях от “Пежо” да излиза –

не бе нито гол, нито бос.

 

Беше доволно загладен и лъскав –

види се нов бизнесмен.

Ако му имах поне вратовръзката,

сит ще съм, може би ден.

 

Мина наблизо. Не ме забеляза.

Гледаше нейде над мен.

“Жалко за ближния!” – тихо си казах

и се отдръпнах смутен.

 

Вкъщи си сипах фалшива ракия.

За глупостта вдигнах тост.

Тази, която в мене се крие.

(Нали е безгрешен Христос!)

 

1995 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поклон за всичко което пишеш. Мога само да чета и да се уча...
  • Не се отказвай от мислите си, колкото и погрешни да са били те някога! Но тук няма грешка, за жалост това е голата истина и това е светът, в който сме принудени да живеем и да бъдем все пак нормални хора.
  • За мен е чест автор да похвали мое стихотворение!А относно "Дадох на ближния"стихотворението е точно в целта!Не си спомням да съм чел толкова истинско стихотворение!Браво на вас!
  • Съгласен съм с мненията ви. За свое оправдание ще кажа, че тогава - 95 г. сигурно съм мисил така. Днес нещата са други, но трябва ли заради това да се отказвам от стиховете си?
    Благодаря ви, че посещавате стиховете ми.
  • Хареса ми!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...