Дай да си признаем
Живот - така ли го наричаш
ти на север, аз на юг.
Та това е глупост най-велика,
трябва да я спрем веднъж.
Като два магнита, като ден и нощ
гоним се един от друг.
Ала колкото и да се мъчим
да се разделим, не виждам как.
Не разбра ли вече,
времето нима не ти показа,
че съдбата пръст във нашта среща има
и е писано да бъдем двама.
Може да сме като Каин и Авел,
като дъжд и слънце,
но дъга кога се появява
само при взаимната им дружба.
Аз от тебе имам нужда -
да признавам, не отричам,
ама я си помисли и вслушай
във сърцето
май и то за мене боледува.
И рецептата за двамата е ясна,
дай да си признаем най-накрая,
че лекът за мене - ти си, а за тебе аз съм.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йълдъз Пелтекова Todos los derechos reservados
