May 1, 2014, 8:27 PM

Дай да си признаем 

  Poetry » Love
816 0 2

Живот -  така ли го наричаш

ти на север, аз на юг.

Та това е глупост най-велика,

трябва да я спрем веднъж.

 

Като два магнита, като ден и нощ

гоним се един от друг.

Ала колкото и да се мъчим 

да се разделим, не виждам как.

 

Не разбра ли вече,

времето нима не ти показа,

че съдбата пръст във нашта среща има

и е писано да бъдем двама.

 

Може да сме като Каин и Авел,

като дъжд и слънце,

но дъга кога се появява

само при взаимната им дружба.

 

Аз от тебе имам нужда -

да признавам, не отричам,

ама я си помисли и вслушай

във сърцето

май и то за мене боледува.

 

И рецептата за двамата е ясна,

дай да си признаем най-накрая,

че лекът за мене - ти си, а за тебе аз съм.

© Йълдъз Пелтекова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??