1.05.2014 г., 20:27 ч.

Дай да си признаем 

  Поезия » Любовна
2.0 / 1
913 0 2
Живот - така ли го наричаш
ти на север, аз на юг.
Та това е глупост най-велика,
трябва да я спрем веднъж.
Като два магнита, като ден и нощ
гоним се един от друг.
Ала колкото и да се мъчим
да се разделим, не виждам как.
Не разбра ли вече,
времето нима не ти показа,
че съдбата пръст във нашта среща има
и е писано да бъдем двама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йълдъз Пелтекова Всички права запазени

Предложения
  • Сънувах, че небето ми се рони. И падаха, и падаха звезди. А покрай мен препускаха сезоните, прегазва...
  • Измамното усещане за дом на капчици изтича през улуците, след себе си оставя тих погром на светлини,...
  • Докога ли по теб ще вървя, моя прашна, трънлива пътеко… Ти се виеш по стръмна скала, а върхът стене ...

Още произведения »