Дай ми
Дай ми нещо от себе си -
твоя дъх да ми носи
на вълни, на талази,
на зелени откоси.
Дай ми нещо стаено
като лава гореща
да залее страха ми,
че отива си нещо.
Дай ми огън и буря,
изпрати ме във Ада -
пак ще бъдеш във мене,
любовта ми е млада.
Ще възкръсна от огъня,
от любов не живяла -
може би по-различна,
може би побеляла...
Но ще имам дъха ти,
скрит в пшеничено зърно
и когато поискам -
младостта ми ще върне.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
