Дай ми
Дай ми нещо от себе си -
твоя дъх да ми носи
на вълни, на талази,
на зелени откоси.
Дай ми нещо стаено
като лава гореща
да залее страха ми,
че отива си нещо.
Дай ми огън и буря,
изпрати ме във Ада -
пак ще бъдеш във мене,
любовта ми е млада.
Ще възкръсна от огъня,
от любов не живяла -
може би по-различна,
може би побеляла...
Но ще имам дъха ти,
скрит в пшеничено зърно
и когато поискам -
младостта ми ще върне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
