Дай ми нещо от себе си -
твоя дъх да ми носи
на вълни, на талази,
на зелени откоси.
Дай ми нещо стаено
като лава гореща
да залее страха ми,
че отива си нещо.
Дай ми огън и буря,
изпрати ме във Ада -
пак ще бъдеш във мене,
любовта ми е млада.
Ще възкръсна от огъня,
от любов не живяла -
може би по-различна,
може би побеляла...
Но ще имам дъха ти,
скрит в пшеничено зърно
и когато поискам -
младостта ми ще върне.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
