Дай ми още малко любов.
И не тръгвай.
Не днес.
Не сега.
Не така.
Остани тук
при мен
И...
Целуни ме!
Дай ми още една,
нощ в топлина.
И не ме
събуждай.
Прошепни тихо
oнези неща.
Докосни ми косата.
Погали ми гърба.
Нека спя сгушена с теб.
И да сънувам.
Помогни ми
да забравя
за всяка тъга.
И минало бреме.
Скрий ме още
няколко нощи при теб.
И не казвай на никой коя съм.
И целувай ме тихо
И прегрегръщай ме нежно.
Забрави за часовник
и време.
Дай ми още малко от теб!
Остани тук.
И не бързай.
Самолети,
много други ще има!
И летища.
без лица,
Които за тебе ликуват.
Затова остани днес.
Те са тук.
Аз съм тук.
Остани с тях.
Остани с мен.
Бъди още малко с тях.
И още мъничко с мене.
Стой!
Имам още една..
История за света и живота,
която само на теб ще разкажа.
С която ще те замисля.
Ще те разплача.
Ще те разсмея.
Ще те събудя.
Ще те приспя.
И ще те отвличам
утрин след утрин..
Да навием часовника за
5 сутринта
за да имаме време!
Дай ми още малко любов.
И подари
мъничкo шанс
на това
пламъче плахо.
Обгради го с ръце
Погледни го отблизо.
И усмихни се с очи.
Повярвай в него!
Виждаш ли вече
тези искри?
Градът на ветровете
все някакси
ще почака.
Нося в себе си толкова
Много любов...
И се смея на пук на тъгата.
Аз избрах теб!
И сега...
Ти...
Не, не, не можеш
да тръгнеш така!
Дай ми още от твоето време!
Ще те гушна.
Ще те целуна.
Ще ти покажа какво е
пожар без щета.
Обещавам ти слънце в снега.
И аромат от цветя.
Ако се върнеш при мене.
Обещавам ти...
вулкан светлина.
И магия в дъжда.
Ще ти дам
топлина в дланта...
Ако пак ме прегърнеш така...
Ела си,
ела си при мене!
Ще отидем там.
Ще останем тук.
Ще крачим в нощта.
Ще се смеем.
Ще говорим без думи.
Ще отпиваме от живота
без капка тъга...
Никой тези моменти
не може да ни отнеме.
--
Пловдив,
27 декември
© D. Todos los derechos reservados