Дай ми още малко любов. 
И не тръгвай.
Не днес.
Не сега.
Не така.
Остани тук 
при мен
И...
Целуни ме!
 
Дай ми още една,
нощ в топлина.
И не ме 
събуждай.
 
Прошепни тихо 
oнези неща.
Докосни ми косата.
Погали ми гърба.
Нека спя сгушена с теб.
И да сънувам.
 
Помогни ми 
да забравя 
за всяка тъга.
И минало бреме.
 
Скрий ме още 
няколко нощи при теб.
И не казвай на никой коя съм.
И целувай ме тихо
И прегрегръщай ме нежно.
Забрави за часовник
и време.
 
Дай ми още малко от теб!
Остани тук.
И не бързай.
 
Самолети, 
много други ще има!
И летища.
без лица,
Които за тебе ликуват.
 
Затова остани днес.
Те са тук.
Аз съм тук. 
Остани с тях. 
Остани с мен.
Бъди още малко с тях.
И още мъничко с мене.
 

Стой!

Имам още една..
История за света и живота,
която само на теб ще разкажа.
С която ще те замисля.
Ще те разплача.
Ще те разсмея.
Ще те събудя.
Ще те приспя.
И ще те отвличам 
утрин след утрин..
 
Да навием часовника за 
5 сутринта
за да имаме време!
 
Дай ми още малко любов.
И подари 
мъничкo шанс
на това 
пламъче плахо.
Обгради го с ръце
Погледни го отблизо.
И усмихни се с очи.
Повярвай в него!
Виждаш ли вече
тези искри?
 
Градът на ветровете 
все някакси
ще почака.
 
Нося в себе си толкова 
Много любов...
И се смея на пук на тъгата.

Аз избрах теб!
И сега...
Ти...
Не, не, не можеш 
да тръгнеш така!
Дай ми още от твоето време!
 
Ще те гушна.
Ще те целуна. 
Ще ти покажа какво е
пожар без щета. 

Обещавам ти слънце в снега.
И аромат от цветя.
Ако се върнеш при мене.
 
Обещавам ти...
вулкан светлина.
И магия в дъжда.
Ще ти дам
топлина в дланта...
Ако пак ме прегърнеш така...
Ела си,
ела си при мене!
 
Ще отидем там.
Ще останем тук.
Ще крачим в нощта.
Ще се смеем.
Ще говорим без думи.
Ще отпиваме от живота 
без капка тъга...

Никой тези моменти 
не може да ни отнеме.



--

Пловдив,
27 декември