5 may 2016, 7:41

Дай ми, ветре, крилата си!

  Poesía
533 0 2

Дай ми, ветре, крилата си!

Далеч, далеч със тях да отлетя.

Замахвай, ветре, косата си -

отрежи проклетата юзда!

Нека литнем към простора

на брега самотен, запустял,

там където тишината не говори,

не шепне даже бризът закъснял.

Литнали със чайки уморени,

задъхани от въздуха солен,

лети, ветре, лети със мене

към нашата цел устремен.

Дай ми, ветре, душата си,

дай ми светлия си път!

Забравих отдавна тъгата си,

нови мечтите цъфтят...

С теб към тях ще отлетя,

болката заровила в забрава.

Сили нямам, но летя...

след мене само спомен ще оставя...

 

19. 02. 2016г.

Бадемов Цвят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...