Дай ми, ветре, крилата си!
Далеч, далеч със тях да отлетя.
Замахвай, ветре, косата си -
отрежи проклетата юзда!
Нека литнем към простора
на брега самотен, запустял,
там където тишината не говори,
не шепне даже бризът закъснял.
Литнали със чайки уморени,
задъхани от въздуха солен,
лети, ветре, лети със мене
към нашата цел устремен. ...