yankova41 (Йонка Янкова)
587 1833
15 ene 2017, 11:14

Дай ми вяра 

  Poesía » De amor, Verso libre
388 1 8

Душата ми броди след тебе,

любовта като ураган бушува

и болка разкъсва гърдите.

Очите ми ронят сълзи.

Трудно се живее с такава любов.

Ако е цвете, ще я откъсна с ръка.

Да я захвърля не мога, не искам.

Не издържа душата ми нежна.

Зная, всичко е  един мираж,

спряла в пустинята житейска,

изчезвам  уморена от силния огън.

Научи ме, дай ми сила, вземи тази жар,

направи ме твърда и горда.

Не ранявай сърцето самотно.

О, Господи, каква жарка любов!

Неизтляваща, истинска, гореща!

Любов и болка неизлечими!

Нежност и чувства неповторими,

жажда и страст недоизживяни

горят, светят в нощите мрачни.

О, чувства, спрете!

Кога се яви ти, любов?

Завладя сърцето, душата самотна.

Как да живея, Господи, с нея?

Дай ми лек за сърцето!

За любов такава трябват сили.

Дай ми надежда, дай ми вяра

в ласките да потъвам, да се загубя.

Искам топлина... а не да изгарям.

Защо, Боже, дари ме с обич за двама?

Аз като факел да светя, огрявам

душата, сърцето и всичко твое.

О, свиден мой, дай ми вяра.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??