Дай ми вяра
Душата ми броди след тебе,
любовта като ураган бушува
и болка разкъсва гърдите.
Очите ми ронят сълзи.
Трудно се живее с такава любов.
Ако е цвете, ще я откъсна с ръка.
Да я захвърля не мога, не искам.
Не издържа душата ми нежна.
Зная, всичко е един мираж,
спряла в пустинята житейска,
изчезвам уморена от силния огън.
Научи ме, дай ми сила, вземи тази жар,
направи ме твърда и горда.
Не ранявай сърцето самотно.
О, Господи, каква жарка любов!
Неизтляваща, истинска, гореща!
Любов и болка неизлечими!
Нежност и чувства неповторими,
жажда и страст недоизживяни
горят, светят в нощите мрачни.
О, чувства, спрете!
Кога се яви ти, любов?
Завладя сърцето, душата самотна.
Как да живея, Господи, с нея?
Дай ми лек за сърцето!
За любов такава трябват сили.
Дай ми надежда, дай ми вяра
в ласките да потъвам, да се загубя.
Искам топлина... а не да изгарям.
Защо, Боже, дари ме с обич за двама?
Аз като факел да светя, огрявам
душата, сърцето и всичко твое.
О, свиден мой, дай ми вяра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
Огнено и въздействащо!