28 feb 2007, 11:56

Дай си шанс

  Poesía
691 0 5

Навън вали, а ти - затваряш се в себе си. Притъпяваш болката и самотата си с дива музика, бясна разходка с колата из града. Очите ти - упоени от тъга: "Защо съм все сам!?" Слънце се опитва да проникне сред тъмните капчици дъжд, да те стопли и ощастливи. Но ти не позволяваш. Отхвърляш го. Страхуваш се, че допуснеш ли го, ще се привържеш и страдаш. Затова продължаваш да живееш в собствения си мрак. Но затвориш ли очи, чуеш ли зова на сърцето си, всичко ще ти каже: "Рискувай! Остави Слънцето да проникне и разсее този вечен мрак." Въпрос на време е да осъзнаеш и разбереш, че заслужаваш нещо толкова истинско и красиво. Защото не даваш шанс на някой друг, а на себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...