28 feb 2007, 11:56

Дай си шанс

  Poesía
694 0 5

Навън вали, а ти - затваряш се в себе си. Притъпяваш болката и самотата си с дива музика, бясна разходка с колата из града. Очите ти - упоени от тъга: "Защо съм все сам!?" Слънце се опитва да проникне сред тъмните капчици дъжд, да те стопли и ощастливи. Но ти не позволяваш. Отхвърляш го. Страхуваш се, че допуснеш ли го, ще се привържеш и страдаш. Затова продължаваш да живееш в собствения си мрак. Но затвориш ли очи, чуеш ли зова на сърцето си, всичко ще ти каже: "Рискувай! Остави Слънцето да проникне и разсее този вечен мрак." Въпрос на време е да осъзнаеш и разбереш, че заслужаваш нещо толкова истинско и красиво. Защото не даваш шанс на някой друг, а на себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...