Feb 28, 2007, 11:56 AM

Дай си шанс

  Poetry
693 0 5

Навън вали, а ти - затваряш се в себе си. Притъпяваш болката и самотата си с дива музика, бясна разходка с колата из града. Очите ти - упоени от тъга: "Защо съм все сам!?" Слънце се опитва да проникне сред тъмните капчици дъжд, да те стопли и ощастливи. Но ти не позволяваш. Отхвърляш го. Страхуваш се, че допуснеш ли го, ще се привържеш и страдаш. Затова продължаваш да живееш в собствения си мрак. Но затвориш ли очи, чуеш ли зова на сърцето си, всичко ще ти каже: "Рискувай! Остави Слънцето да проникне и разсее този вечен мрак." Въпрос на време е да осъзнаеш и разбереш, че заслужаваш нещо толкова истинско и красиво. Защото не даваш шанс на някой друг, а на себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...