Feb 28, 2007, 11:56 AM

Дай си шанс

  Poetry
695 0 5

Навън вали, а ти - затваряш се в себе си. Притъпяваш болката и самотата си с дива музика, бясна разходка с колата из града. Очите ти - упоени от тъга: "Защо съм все сам!?" Слънце се опитва да проникне сред тъмните капчици дъжд, да те стопли и ощастливи. Но ти не позволяваш. Отхвърляш го. Страхуваш се, че допуснеш ли го, ще се привържеш и страдаш. Затова продължаваш да живееш в собствения си мрак. Но затвориш ли очи, чуеш ли зова на сърцето си, всичко ще ти каже: "Рискувай! Остави Слънцето да проникне и разсее този вечен мрак." Въпрос на време е да осъзнаеш и разбереш, че заслужаваш нещо толкова истинско и красиво. Защото не даваш шанс на някой друг, а на себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...