Навън вали, а ти - затваряш се в себе си.
Притъпяваш болката и самотата си с
дива музика, бясна разходка с колата из града.
Очите ти - упоени от тъга: "Защо съм все сам!?"
Слънце се опитва да проникне
сред тъмните капчици дъжд,
да те стопли и ощастливи.
Но ти не позволяваш. Отхвърляш го.
Страхуваш се, че допуснеш ли го,
ще се привържеш и страдаш.
Затова продължаваш да живееш
в собствения си мрак.
Но затвориш ли очи,
чуеш ли зова на сърцето си,
всичко ще ти каже: "Рискувай!
Остави Слънцето да проникне
и разсее този вечен мрак."
Въпрос на време е да осъзнаеш
и разбереш, че заслужаваш нещо
толкова истинско и красиво.
Защото не даваш шанс на
някой друг, а на себе си.
