28 февр. 2007 г., 11:56

Дай си шанс

692 0 5

Навън вали, а ти - затваряш се в себе си. Притъпяваш болката и самотата си с дива музика, бясна разходка с колата из града. Очите ти - упоени от тъга: "Защо съм все сам!?" Слънце се опитва да проникне сред тъмните капчици дъжд, да те стопли и ощастливи. Но ти не позволяваш. Отхвърляш го. Страхуваш се, че допуснеш ли го, ще се привържеш и страдаш. Затова продължаваш да живееш в собствения си мрак. Но затвориш ли очи, чуеш ли зова на сърцето си, всичко ще ти каже: "Рискувай! Остави Слънцето да проникне и разсее този вечен мрак." Въпрос на време е да осъзнаеш и разбереш, че заслужаваш нещо толкова истинско и красиво. Защото не даваш шанс на някой друг, а на себе си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...