30 may 2007, 8:11

Даже

  Poesía
662 0 13

Даже да е късно,
даже вече да няма смисъл,
ще запаля свещ във тъмното
и пак ще ти подам ръка да тръгнем
заедно по нашата пътека,
даже и без да има повод на нея да се върнем...


Даже да боли,
даже да е повеля от съдбата,
в живота ми си ми подарък,
безнадеждно вкопчих се в душата ти
и сега не искам, няма да те пусна -
няма да е същото без тебе.


Даже Слънцето да не изгрее,
в тази лятна топла утрин,
аз за тебе пак ще се събудя,
дори по-лош да си бил и от Демон.
Първо теб ще потърся,
заради теб на утрото ще се усмихна влюбена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...