Даже да е късно,
даже вече да няма смисъл,
ще запаля свещ във тъмното
и пак ще ти подам ръка да тръгнем
заедно по нашата пътека,
даже и без да има повод на нея да се върнем...
Даже да боли,
даже да е повеля от съдбата,
в живота ми си ми подарък,
безнадеждно вкопчих се в душата ти
и сега не искам, няма да те пусна -
няма да е същото без тебе.
Даже Слънцето да не изгрее,
в тази лятна топла утрин,
аз за тебе пак ще се събудя,
дори по-лош да си бил и от Демон.
Първо теб ще потърся,
заради теб на утрото ще се усмихна влюбена.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени