Даже няма в кой да се влюбиш...

13 mar 2022, 17:46

Poesía » De amor

273 1 2

Напълно бе излишен този дъжд.
Един такъв, измъчен. Нелогичен.
Такава жега, че и в цъфналата ръж
изобщо пък не става за обичане.
Аз мислиш, че не зная ли? Грешиш.
От памтивек е винаги едно и също.
Когато вдън душа се изгориш,
ръцете ти са лед от непрегръщане.
Отсреща, в ламаринен хоризонт,
две котки дебнат, сякаш са на лов.
Разбира се, че с котешки нагон,
на покрива е място за любов...
След този жупел, разтопяващ ме до лудост,
защо изобщо даже заваля?
Тъй скучно. Няма в кой и да се влюбиш,
а днес май само котките не спят...

Стихопат.
Danny Diester

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2022-03-13T19:42:00+02:00

Не, не съм съгласна! Когато най не очакваш, тя Любовта те открива сама!
Блу (Blue)

2022-03-13T18:56:34+02:00

Да... Даже няма и в кого да се влюбиш. Хареса ми.