Даже няма в кой да се влюбиш...
Напълно бе излишен този дъжд.
Един такъв, измъчен. Нелогичен.
Такава жега, че и в цъфналата ръж
изобщо пък не става за обичане.
Аз мислиш, че не зная ли? Грешиш.
От памтивек е винаги едно и също.
Когато вдън душа се изгориш,
ръцете ти са лед от непрегръщане.
Отсреща, в ламаринен хоризонт,
две котки дебнат, сякаш са на лов.
Разбира се, че с котешки нагон,
на покрива е място за любов...
След този жупел, разтопяващ ме до лудост,
защо изобщо даже заваля?
Тъй скучно. Няма в кой и да се влюбиш,
а днес май само котките не спят...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Не, не съм съгласна! Когато най не очакваш, тя Любовта те открива сама!
-
Да... Даже няма и в кого да се влюбиш. Хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
