Даже няма в кой да се влюбиш...
Напълно бе излишен този дъжд.
Един такъв, измъчен. Нелогичен.
Такава жега, че и в цъфналата ръж
изобщо пък не става за обичане.
Аз мислиш, че не зная ли? Грешиш.
От памтивек е винаги едно и също.
Когато вдън душа се изгориш,
ръцете ти са лед от непрегръщане.
Отсреща, в ламаринен хоризонт,
две котки дебнат, сякаш са на лов.
Разбира се, че с котешки нагон,
на покрива е място за любов...
След този жупел, разтопяващ ме до лудост,
защо изобщо даже заваля?
Тъй скучно. Няма в кой и да се влюбиш,
а днес май само котките не спят...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
