Далеч
Няма как да знаеш какво си мисля нощем,
когато тихо пак заспивам сама.
Когато гледам към звездите
и мисля си, че съм една луна.
Която тихо в небосклона
самотна пак стои
и дори милионите звези край нея
не могат да те заменят.
И виждам в тебе слънцето далечно,
което гоня всеки ден.
И пак ранено е сърцето,
разбити пак са моите мечти.
Далеч си, много си далеч,
делят ни толкова неща
и думите не стигат,
а сърцето ми изпълнено е
с толкоз много празнота...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валя Митова Todos los derechos reservados
