"Далеч назад"

И ето пак, 

на път отново,

с поглед в празнина насочен

и мисъл,

блуждаеща далеч из небосвода.

А сърцето -

още по-далеч от мисълта!

Води ме из необятното пространство 

на моите мечти...

Разхожда ме

из кътчетата на собствената ми душа!

И ми ги открива -

съвсем нови, 

за мене непознати.

Неоткриван, таен и далечен остров, 

с безброй невиждани места,

с друго небе 

и други звезди, 

с друго море

и нови вълни.

Стъпвам аз на новия си бряг,

нагазила в 

снежнобелия мокър пясък, 

замаяла се от мечти.

Обръщам се да го погледна пак,

поне само още веднъж -

ония ми хоризонт,

старият...

дето вечв до болка го познавам.

Нека, о Боже, 

нека да го зърна пак,

да му се налюбувам,

за да мога да го пусна,

да го оставя ей там,

далеч назад

и със споменът за гледката му,

всеки ден да се събуждам.

И ето го,

отплува вече -

салът, който ме доведе тук.

Ето!

Връща се към хоризонта...

"Чакай"!

Отеква вик,

но удря се 

във една вълна

и потъва заедно с мен.

Салът ми 

е от мен далече,

а морето

се превръща в океан.

~Б.Н.