17.05.2025 г., 16:21  

"Далеч назад"

338 0 0

И ето пак, 

на път отново,

с поглед в празнина насочен

и мисъл,

блуждаеща далеч из небосвода.

А сърцето -

още по-далеч от мисълта!

Води ме из необятното пространство 

на моите мечти...

Разхожда ме

из кътчетата на собствената ми душа!

И ми ги открива -

съвсем нови, 

за мене непознати.

Неоткриван, таен и далечен остров, 

с безброй невиждани места,

с друго небе 

и други звезди, 

с друго море

и нови вълни.

 

Стъпвам аз на новия си бряг,

нагазила в 

снежнобелия мокър пясък, 

замаяла се от мечти.

 

Обръщам се да го погледна пак,

поне само още веднъж -

ония ми хоризонт,

старият...

дето вечв до болка го познавам.

Нека, о Боже, 

нека да го зърна пак,

да му се налюбувам,

за да мога да го пусна,

да го оставя ей там,

далеч назад

и със споменът за гледката му,

всеки ден да се събуждам.

 

И ето го,

отплува вече -

салът, който ме доведе тук.

Ето!

Връща се към хоризонта...

"Чакай"!

Отеква вик,

но удря се 

във една вълна

и потъва заедно с мен.

Салът ми 

е от мен далече,

а морето

се превръща в океан.

 

 

~Б.Н.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидара Николаева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...