17 мая 2025 г., 16:21  

"Далеч назад"

336 0 0

И ето пак, 

на път отново,

с поглед в празнина насочен

и мисъл,

блуждаеща далеч из небосвода.

А сърцето -

още по-далеч от мисълта!

Води ме из необятното пространство 

на моите мечти...

Разхожда ме

из кътчетата на собствената ми душа!

И ми ги открива -

съвсем нови, 

за мене непознати.

Неоткриван, таен и далечен остров, 

с безброй невиждани места,

с друго небе 

и други звезди, 

с друго море

и нови вълни.

 

Стъпвам аз на новия си бряг,

нагазила в 

снежнобелия мокър пясък, 

замаяла се от мечти.

 

Обръщам се да го погледна пак,

поне само още веднъж -

ония ми хоризонт,

старият...

дето вечв до болка го познавам.

Нека, о Боже, 

нека да го зърна пак,

да му се налюбувам,

за да мога да го пусна,

да го оставя ей там,

далеч назад

и със споменът за гледката му,

всеки ден да се събуждам.

 

И ето го,

отплува вече -

салът, който ме доведе тук.

Ето!

Връща се към хоризонта...

"Чакай"!

Отеква вик,

но удря се 

във една вълна

и потъва заедно с мен.

Салът ми 

е от мен далече,

а морето

се превръща в океан.

 

 

~Б.Н.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидара Николаева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....