Далеч от мен и залез

nakonakov (Нако Наков)
36 169

10 jul 2018, 9:13

Poesía » De amor

805 0 4

Летен, топъл дъжд

валя – напои със свежест

земя и моята душа!

Изгряла дъга озари

света – за тебе мисля!

И нощем, когато

пелената на нощта

покрие в блажен сън

хора, зверове и земя –

все така за тебе мисля!

Колко нежност в тези

самотни нощи има,

когато любов и страст

вървят ръка за ръка –

бие лудо сърцето в

гръдта!... И сега

залеза гали моето лице-

в далечината за молитва

камбанен звън зове!...

Отминава деня!... "Амин"

иска душата ми да

изшептя, но не вярвам –

ти любима си далеч

и аз няма да те имам!...

На една жена, която

докосна моята

душа!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nakonakov (Нако Наков)

2018-07-11T09:56:00+03:00

Благодаря, Вили! 😊
Violet_86 (Виолета)

2018-07-11T09:05:26+03:00

Страхотно. Много се радвам
Поздравявам и теб и тази , която ти в сърчицето.
nakonakov (Нако Наков)

2018-07-10T12:07:07+03:00

Благодаря ти, мила! Наслаждавам се... жената си заслужава, на нея е посветен стиха!
contessa (Светла Асенова)

2018-07-10T10:15:15+03:00

Чудесно е, романтико...
Толкова много красота има в тъгата ти...
Отиват ти такива стихове...
Наслаждавай се на емоциите си, всяка любов е истински дар от небето...