Далеч от мен и залез
Летен, топъл дъжд
валя – напои със свежест
земя и моята душа!
Изгряла дъга озари
света – за тебе мисля!
И нощем, когато
пелената на нощта
покрие в блажен сън
хора, зверове и земя –
все така за тебе мисля!
Колко нежност в тези
самотни нощи има,
когато любов и страст
вървят ръка за ръка –
бие лудо сърцето в
гръдта!... И сега
залеза гали моето лице-
в далечината за молитва
камбанен звън зове!...
Отминава деня!... "Амин"
иска душата ми да
изшептя, но не вярвам –
ти любима си далеч
и аз няма да те имам!...
© Нако Наков All rights reserved.
