Липсваш ми...
Искам да усетя топлите ти устни...
Разбираш ли....?
Чуждите някак не са ми вкусни...!
Очите ти...
Този кафеникав поглед кога ще ме погледне...
Думите ти...
Превъзбуденият ти глас като на "обичам те" заекне...
Ръцете ти...
Студени, преди да ги докосна...
Усещаш ли...
Заради тези километри - любовта ни някак си е постна...
-`Евелина_
Посветено на момичето, което не се страхува да обича въпреки километрите...
Бяла - Париж 2061км...
© Евита Todos los derechos reservados
ама у тебе го има зрънцето
четене и писане, вярно - досадна рецепта, но за теб ще работи
има поезия в теб
не, че този текст е поезия, но си личи... имаш го