5 ago 2008, 7:40

Далече от очите, не и от сърцето

1.2K 0 8
Бягам, но никъде не стигам,
дишам, а нищо не чувствам,
сълзите с грим прикривам,
но болката пак аз вкусвам.

Часовникът бързо прескача,
все едно нещо го гони,
бърза и дори не изчака
сърцето сълза за теб да отрони.

Дните без тебе са тежки,
но някак си все пак живея
не простих дори моите грешки,
но ти си добре - нали си с нея.

На хиляди киометри съм от тебе
забравих даже цвета ти на очите,
но пак да се върне нашето време
се моля всяка нощ на звездите.

Далече от очите ми остана,
някъде далече зад гърба ми,
но мислълта за теб пари като рана
и разкъсва бавно пак плътта ми.

Разбрах едно - колкото и да отричам,
независмимо къде съм аз и ти къде,
аз винаги само тебе ще обичам,
далеч си от очите, но не и от моето сърце.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...