5 ago 2008, 7:40

Далече от очите, не и от сърцето

1.2K 0 8
Бягам, но никъде не стигам,
дишам, а нищо не чувствам,
сълзите с грим прикривам,
но болката пак аз вкусвам.

Часовникът бързо прескача,
все едно нещо го гони,
бърза и дори не изчака
сърцето сълза за теб да отрони.

Дните без тебе са тежки,
но някак си все пак живея
не простих дори моите грешки,
но ти си добре - нали си с нея.

На хиляди киометри съм от тебе
забравих даже цвета ти на очите,
но пак да се върне нашето време
се моля всяка нощ на звездите.

Далече от очите ми остана,
някъде далече зад гърба ми,
но мислълта за теб пари като рана
и разкъсва бавно пак плътта ми.

Разбрах едно - колкото и да отричам,
независмимо къде съм аз и ти къде,
аз винаги само тебе ще обичам,
далеч си от очите, но не и от моето сърце.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...