5.08.2008 г., 7:40

Далече от очите, не и от сърцето

1.2K 0 8
Бягам, но никъде не стигам,
дишам, а нищо не чувствам,
сълзите с грим прикривам,
но болката пак аз вкусвам.

Часовникът бързо прескача,
все едно нещо го гони,
бърза и дори не изчака
сърцето сълза за теб да отрони.

Дните без тебе са тежки,
но някак си все пак живея
не простих дори моите грешки,
но ти си добре - нали си с нея.

На хиляди киометри съм от тебе
забравих даже цвета ти на очите,
но пак да се върне нашето време
се моля всяка нощ на звездите.

Далече от очите ми остана,
някъде далече зад гърба ми,
но мислълта за теб пари като рана
и разкъсва бавно пак плътта ми.

Разбрах едно - колкото и да отричам,
независмимо къде съм аз и ти къде,
аз винаги само тебе ще обичам,
далеч си от очите, но не и от моето сърце.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....