Aug 5, 2008, 7:40 AM

Далече от очите, не и от сърцето

  Poetry » Love
1.2K 0 8
Бягам, но никъде не стигам,
дишам, а нищо не чувствам,
сълзите с грим прикривам,
но болката пак аз вкусвам.

Часовникът бързо прескача,
все едно нещо го гони,
бърза и дори не изчака
сърцето сълза за теб да отрони.

Дните без тебе са тежки,
но някак си все пак живея
не простих дори моите грешки,
но ти си добре - нали си с нея.

На хиляди киометри съм от тебе
забравих даже цвета ти на очите,
но пак да се върне нашето време
се моля всяка нощ на звездите.

Далече от очите ми остана,
някъде далече зад гърба ми,
но мислълта за теб пари като рана
и разкъсва бавно пак плътта ми.

Разбрах едно - колкото и да отричам,
независмимо къде съм аз и ти къде,
аз винаги само тебе ще обичам,
далеч си от очите, но не и от моето сърце.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...