Далече си
Аз нощем плача, денем съм усмихната.
Тълпи от хора срещу мен вървят,
ала без тебе празен е градът
и без гласа ти пусто е и тихо,
защото мойте мъртви сетива
единствено от теб ще се събудят -
макар докосвана и любена от "другия",
без тебе не усещам аз света.
Далече си и толкова боли,
но болката ми - черна лястовица,
наесен ще си тръгне с птиците,
когато ще си дойдеш ти.
Тълпи от хора срещу мен вървят,
ала без тебе празен е градът
и без гласа ти пусто е и тихо,
защото мойте мъртви сетива
единствено от теб ще се събудят -
макар докосвана и любена от "другия",
без тебе не усещам аз света.
Далече си и толкова боли,
но болката ми - черна лястовица,
наесен ще си тръгне с птиците,
когато ще си дойдеш ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Татяна Начкова Todos los derechos reservados
