Винаги на далечната страна

и винаги в оазиса на спазени думи

разбиват се белочели кораби в простора

в пяната на последните раздели. 

В сблъсъци на сенките с вълните

моряци гонят русалки с криле

и замечтани, и свели цитаделите

изричат нарочни молитви.

Наравно с негласния порив на сърцето

трепти морето уравновесено.

И мятат се човешките съдби в битието

на последните лъчи постижно. 

Щастието следва стъпките на облаци,

които отдавна иска да догони.