Далечен оазис
Винаги на далечната страна
и винаги в оазиса на спазени думи
разбиват се белочели кораби в простора
в пяната на последните раздели.
В сблъсъци на сенките с вълните
моряци гонят русалки с криле
и замечтани, и свели цитаделите
изричат нарочни молитви.
Наравно с негласния порив на сърцето
трепти морето уравновесено.
И мятат се човешките съдби в битието
на последните лъчи постижно.
Щастието следва стъпките на облаци,
които отдавна иска да догони.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
