Далечен оазис
Винаги на далечната страна
и винаги в оазиса на спазени думи
разбиват се белочели кораби в простора
в пяната на последните раздели.
В сблъсъци на сенките с вълните
моряци гонят русалки с криле
и замечтани, и свели цитаделите
изричат нарочни молитви.
Наравно с негласния порив на сърцето
трепти морето уравновесено.
И мятат се човешките съдби в битието
на последните лъчи постижно.
Щастието следва стъпките на облаци,
които отдавна иска да догони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
