1 oct 2004, 17:57

Далечен спомен

  Poesía
1.5K 0 1
Какво се случи с мен,със теб,със нас-
съдбата ни поднесе изненада
на любовта ни сложи край от раз
и потуши една прекрасна,буйна клада.
На нея неусетно ний горяхме-
красиво,малко,нежно изживяване
и постепенно да се отчуждим успяхме
последва скука,суета и примиряване.
Това,което исках го постигнах!
Ти беше мой,но аз не бях за тебе!
За туй отмина ме и ме остави
да страдам под самотното небе.
И болката напира вътре в мен,
носталгията смазва ме изцяло
и мразя,и обичам всеки спомен
прелял се ту във черно,ту във бяло.
Целувките,ръцете и очите ти
аз никога не ще забравя,
те ще останат в мен,в мечтите ми,
като отворена кървяща рана.
А ти от мен си тъй различен
не съм за теб желаното момиче,
но знай аз пак ще те обичам,
макар и толкова далечен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...