1 oct 2004, 17:57

Далечен спомен

  Poesía
1.5K 0 1
Какво се случи с мен,със теб,със нас-
съдбата ни поднесе изненада
на любовта ни сложи край от раз
и потуши една прекрасна,буйна клада.
На нея неусетно ний горяхме-
красиво,малко,нежно изживяване
и постепенно да се отчуждим успяхме
последва скука,суета и примиряване.
Това,което исках го постигнах!
Ти беше мой,но аз не бях за тебе!
За туй отмина ме и ме остави
да страдам под самотното небе.
И болката напира вътре в мен,
носталгията смазва ме изцяло
и мразя,и обичам всеки спомен
прелял се ту във черно,ту във бяло.
Целувките,ръцете и очите ти
аз никога не ще забравя,
те ще останат в мен,в мечтите ми,
като отворена кървяща рана.
А ти от мен си тъй различен
не съм за теб желаното момиче,
но знай аз пак ще те обичам,
макар и толкова далечен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...