1 окт. 2004 г., 17:57

Далечен спомен

1.5K 0 1
Какво се случи с мен,със теб,със нас-
съдбата ни поднесе изненада
на любовта ни сложи край от раз
и потуши една прекрасна,буйна клада.
На нея неусетно ний горяхме-
красиво,малко,нежно изживяване
и постепенно да се отчуждим успяхме
последва скука,суета и примиряване.
Това,което исках го постигнах!
Ти беше мой,но аз не бях за тебе!
За туй отмина ме и ме остави
да страдам под самотното небе.
И болката напира вътре в мен,
носталгията смазва ме изцяло
и мразя,и обичам всеки спомен
прелял се ту във черно,ту във бяло.
Целувките,ръцете и очите ти
аз никога не ще забравя,
те ще останат в мен,в мечтите ми,
като отворена кървяща рана.
А ти от мен си тъй различен
не съм за теб желаното момиче,
но знай аз пак ще те обичам,
макар и толкова далечен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...