1.10.2004 г., 17:57

Далечен спомен

1.5K 0 1
Какво се случи с мен,със теб,със нас-
съдбата ни поднесе изненада
на любовта ни сложи край от раз
и потуши една прекрасна,буйна клада.
На нея неусетно ний горяхме-
красиво,малко,нежно изживяване
и постепенно да се отчуждим успяхме
последва скука,суета и примиряване.
Това,което исках го постигнах!
Ти беше мой,но аз не бях за тебе!
За туй отмина ме и ме остави
да страдам под самотното небе.
И болката напира вътре в мен,
носталгията смазва ме изцяло
и мразя,и обичам всеки спомен
прелял се ту във черно,ту във бяло.
Целувките,ръцете и очите ти
аз никога не ще забравя,
те ще останат в мен,в мечтите ми,
като отворена кървяща рана.
А ти от мен си тъй различен
не съм за теб желаното момиче,
но знай аз пак ще те обичам,
макар и толкова далечен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...