1.10.2004 г., 17:57

Далечен спомен

1.5K 0 1
Какво се случи с мен,със теб,със нас-
съдбата ни поднесе изненада
на любовта ни сложи край от раз
и потуши една прекрасна,буйна клада.
На нея неусетно ний горяхме-
красиво,малко,нежно изживяване
и постепенно да се отчуждим успяхме
последва скука,суета и примиряване.
Това,което исках го постигнах!
Ти беше мой,но аз не бях за тебе!
За туй отмина ме и ме остави
да страдам под самотното небе.
И болката напира вътре в мен,
носталгията смазва ме изцяло
и мразя,и обичам всеки спомен
прелял се ту във черно,ту във бяло.
Целувките,ръцете и очите ти
аз никога не ще забравя,
те ще останат в мен,в мечтите ми,
като отворена кървяща рана.
А ти от мен си тъй различен
не съм за теб желаното момиче,
но знай аз пак ще те обичам,
макар и толкова далечен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...