29 sept 2012, 14:27

Далечен спомен

727 0 0

Толкова далече бях,
но не те преодолях,
остави ме да те върна,
с надеждата, че един ден ще мога да те прегърна.
Спомнях си за теб с насълзени очи,
макар че отвърна ми с твоите хиляди лъжи.
Уж продължих напред и те забравих,
но явно на теб ти беше доста лесно да ме забравиш,
за миг захвърли общите ни мечти,
а аз не спрях да мисля за теб, за това, което се промени.
Оставам със спомените занапред,
защо ни срещна съдбата, щом не може да съм с теб?
Всеки ден да те върна при мен ще се опитвам,
запазвайки завинаги към теб тези чувства, които изпитвам.
За няколко месеца успя моето сърце да превземеш,
а сега защо от него бързаш да излезеш?
Изведнъж ти пускаш моята ръка,
но спомни си как ни свързваха толкова много неща.
Обеща ми, че един ден, когато всички си тръгнат и остана сама,
ти ще стоиш до мен, точно там на ръба,
подкрепяйки ме, който път да избера,
стискайки силно моята ръка... :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....