29.09.2012 г., 14:27

Далечен спомен

720 0 0

Толкова далече бях,
но не те преодолях,
остави ме да те върна,
с надеждата, че един ден ще мога да те прегърна.
Спомнях си за теб с насълзени очи,
макар че отвърна ми с твоите хиляди лъжи.
Уж продължих напред и те забравих,
но явно на теб ти беше доста лесно да ме забравиш,
за миг захвърли общите ни мечти,
а аз не спрях да мисля за теб, за това, което се промени.
Оставам със спомените занапред,
защо ни срещна съдбата, щом не може да съм с теб?
Всеки ден да те върна при мен ще се опитвам,
запазвайки завинаги към теб тези чувства, които изпитвам.
За няколко месеца успя моето сърце да превземеш,
а сега защо от него бързаш да излезеш?
Изведнъж ти пускаш моята ръка,
но спомни си как ни свързваха толкова много неща.
Обеща ми, че един ден, когато всички си тръгнат и остана сама,
ти ще стоиш до мен, точно там на ръба,
подкрепяйки ме, който път да избера,
стискайки силно моята ръка... :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...