29 сент. 2012 г., 14:27

Далечен спомен

724 0 0

Толкова далече бях,
но не те преодолях,
остави ме да те върна,
с надеждата, че един ден ще мога да те прегърна.
Спомнях си за теб с насълзени очи,
макар че отвърна ми с твоите хиляди лъжи.
Уж продължих напред и те забравих,
но явно на теб ти беше доста лесно да ме забравиш,
за миг захвърли общите ни мечти,
а аз не спрях да мисля за теб, за това, което се промени.
Оставам със спомените занапред,
защо ни срещна съдбата, щом не може да съм с теб?
Всеки ден да те върна при мен ще се опитвам,
запазвайки завинаги към теб тези чувства, които изпитвам.
За няколко месеца успя моето сърце да превземеш,
а сега защо от него бързаш да излезеш?
Изведнъж ти пускаш моята ръка,
но спомни си как ни свързваха толкова много неща.
Обеща ми, че един ден, когато всички си тръгнат и остана сама,
ти ще стоиш до мен, точно там на ръба,
подкрепяйки ме, който път да избера,
стискайки силно моята ръка... :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...