17 ene 2021, 22:39  

Далечен спомен 

  Poesía » De amor
589 2 7

Любовта ми се превърна в спомен,  

скъсан лист хартия, отесняла дреха,  

самотното дърво на онзи хълм неравен,  

скрит сред сенките на нищото.  

 

Момина сълза през пролетта повехнала, 

капка дъжд, вляла се в реките на очите,  

безпътието във пътя и онзи огнен вопъл,  

който със години съм потискала... 

 

Картината, донесла сивотата в дните,  

гръмотевица, изпратена от слънцето.  

А ти бе хищникът, убиецът на пеперудите. 

Тъгата, пропълзяла сред асмата на живота ми.  

 

Лунните лъчи, докоснали се до илюзията 

с багрите на многоточията и думите. 

И някъде в мълчанията - свещта угасна,  

а любовта ми се превърна в спомен...  

от далечните...  

 

© Есенен блян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??