Далечен спомен
Любовта ми се превърна в спомен,
скъсан лист хартия, отесняла дреха,
самотното дърво на онзи хълм неравен,
скрит сред сенките на нищото.
Момина сълза през пролетта повехнала,
капка дъжд, вляла се в реките на очите,
безпътието във пътя и онзи огнен вопъл,
който със години съм потискала...
Картината, донесла сивотата в дните,
гръмотевица, изпратена от слънцето.
А ти бе хищникът, убиецът на пеперудите.
Тъгата, пропълзяла сред асмата на живота ми.
Лунните лъчи, докоснали се до илюзията
с багрите на многоточията и думите.
И някъде в мълчанията - свещта угасна,
а любовта ми се превърна в спомен...
от далечните...
© Есенен блян All rights reserved.
