Jan 17, 2021, 10:39 PM  

Далечен спомен

  Poetry » Love
1.1K 2 7

Любовта ми се превърна в спомен,  

скъсан лист хартия, отесняла дреха,  

самотното дърво на онзи хълм неравен,  

скрит сред сенките на нищото.  

 

Момина сълза през пролетта повехнала, 

капка дъжд, вляла се в реките на очите,  

безпътието във пътя и онзи огнен вопъл,  

който със години съм потискала... 

 

Картината, донесла сивотата в дните,  

гръмотевица, изпратена от слънцето.  

А ти бе хищникът, убиецът на пеперудите. 

Тъгата, пропълзяла сред асмата на живота ми.  

 

Лунните лъчи, докоснали се до илюзията 

с багрите на многоточията и думите. 

И някъде в мълчанията - свещта угасна,  

а любовта ми се превърна в спомен...  

от далечните...  

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есенен блян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...