21 feb 2010, 15:43

Далечна близост

  Poesía
2.7K 1 31

 

 

Моето завръщане към теб

стъпва по следите на твоите протегнати

ръце,

пръсти,

очакване.

Винаги по-далече от мен.

И винаги не мога да докосна

твоите протегнати

ръце,

пръсти,

очакване.

Ще ми простиш ли недостижимите за мен

разстояния.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Идеми Дойдеми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • евър И.П.
    и аз я имам вече ;P
  • Много ми хареса
  • )) гот!

    става дума за изреждане, синтаксисът ти куца явно

    критика насочена към личността на авторката? Господин Несвързана Мисъл Завита в Длъжки думи, мислех, че за текста нещо? Или има знак на равенство между текста и автора? ;Рр
  • Значи: твоето завръщане към "теб" стъпва по следите на твоите протегнати ...... очакване!?.. Поне да го беше написала "очаквания", "протегнати очаквания"!?

    Този метод на комуникация - с контрапункт върху елемент на дезорганизирана мисловност, има някаква степен на некоректност спрямо читателя, според мен. Не знам доколко може да се нарече художествен метод - нека и други се произнесат. Аз лично не одобрявам такъв похват, но не изключвам възможността да бъде условно приемлив като някакъв особен израз на стил на художествен екстремизъм в посока - смислов абсурдизъм!?
    Критиката ми е добронамерена спрямо личността на авторката.

    Редакция на последното изречение: Критиката ми на произведението е добронамерена съотнесена спрямо личността на авторката, т.е. ..... (повече няма да обяснявам - колкото се е разбрало - толкова!)
  • Знаех, че заглавието те насочи към него, заради текста, който пусна веднага след това

    притежавам тази прекрасна книга с твърди корици ;Рр

    ПП
    те вече си минаха и теста...шампиони!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...