21 февр. 2010 г., 15:43

Далечна близост

2.7K 1 31

 

 

Моето завръщане към теб

стъпва по следите на твоите протегнати

ръце,

пръсти,

очакване.

Винаги по-далече от мен.

И винаги не мога да докосна

твоите протегнати

ръце,

пръсти,

очакване.

Ще ми простиш ли недостижимите за мен

разстояния.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Идеми Дойдеми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • евър И.П.
    и аз я имам вече ;P
  • Много ми хареса
  • )) гот!

    става дума за изреждане, синтаксисът ти куца явно

    критика насочена към личността на авторката? Господин Несвързана Мисъл Завита в Длъжки думи, мислех, че за текста нещо? Или има знак на равенство между текста и автора? ;Рр
  • Значи: твоето завръщане към "теб" стъпва по следите на твоите протегнати ...... очакване!?.. Поне да го беше написала "очаквания", "протегнати очаквания"!?

    Този метод на комуникация - с контрапункт върху елемент на дезорганизирана мисловност, има някаква степен на некоректност спрямо читателя, според мен. Не знам доколко може да се нарече художествен метод - нека и други се произнесат. Аз лично не одобрявам такъв похват, но не изключвам възможността да бъде условно приемлив като някакъв особен израз на стил на художествен екстремизъм в посока - смислов абсурдизъм!?
    Критиката ми е добронамерена спрямо личността на авторката.

    Редакция на последното изречение: Критиката ми на произведението е добронамерена съотнесена спрямо личността на авторката, т.е. ..... (повече няма да обяснявам - колкото се е разбрало - толкова!)
  • Знаех, че заглавието те насочи към него, заради текста, който пусна веднага след това

    притежавам тази прекрасна книга с твърди корици ;Рр

    ПП
    те вече си минаха и теста...шампиони!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...