21.02.2010 г., 15:43

Далечна близост

2.7K 1 31

 

 

Моето завръщане към теб

стъпва по следите на твоите протегнати

ръце,

пръсти,

очакване.

Винаги по-далече от мен.

И винаги не мога да докосна

твоите протегнати

ръце,

пръсти,

очакване.

Ще ми простиш ли недостижимите за мен

разстояния.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Идеми Дойдеми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • евър И.П.
    и аз я имам вече ;P
  • Много ми хареса
  • )) гот!

    става дума за изреждане, синтаксисът ти куца явно

    критика насочена към личността на авторката? Господин Несвързана Мисъл Завита в Длъжки думи, мислех, че за текста нещо? Или има знак на равенство между текста и автора? ;Рр
  • Значи: твоето завръщане към "теб" стъпва по следите на твоите протегнати ...... очакване!?.. Поне да го беше написала "очаквания", "протегнати очаквания"!?

    Този метод на комуникация - с контрапункт върху елемент на дезорганизирана мисловност, има някаква степен на некоректност спрямо читателя, според мен. Не знам доколко може да се нарече художествен метод - нека и други се произнесат. Аз лично не одобрявам такъв похват, но не изключвам възможността да бъде условно приемлив като някакъв особен израз на стил на художествен екстремизъм в посока - смислов абсурдизъм!?
    Критиката ми е добронамерена спрямо личността на авторката.

    Редакция на последното изречение: Критиката ми на произведението е добронамерена съотнесена спрямо личността на авторката, т.е. ..... (повече няма да обяснявам - колкото се е разбрало - толкова!)
  • Знаех, че заглавието те насочи към него, заради текста, който пусна веднага след това

    притежавам тази прекрасна книга с твърди корици ;Рр

    ПП
    те вече си минаха и теста...шампиони!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...