21.02.2010 г., 15:43

Далечна близост

2.7K 1 31

 

 

Моето завръщане към теб

стъпва по следите на твоите протегнати

ръце,

пръсти,

очакване.

Винаги по-далече от мен.

И винаги не мога да докосна

твоите протегнати

ръце,

пръсти,

очакване.

Ще ми простиш ли недостижимите за мен

разстояния.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Идеми Дойдеми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • евър И.П.
    и аз я имам вече ;P
  • Много ми хареса
  • )) гот!

    става дума за изреждане, синтаксисът ти куца явно

    критика насочена към личността на авторката? Господин Несвързана Мисъл Завита в Длъжки думи, мислех, че за текста нещо? Или има знак на равенство между текста и автора? ;Рр
  • Значи: твоето завръщане към "теб" стъпва по следите на твоите протегнати ...... очакване!?.. Поне да го беше написала "очаквания", "протегнати очаквания"!?

    Този метод на комуникация - с контрапункт върху елемент на дезорганизирана мисловност, има някаква степен на некоректност спрямо читателя, според мен. Не знам доколко може да се нарече художествен метод - нека и други се произнесат. Аз лично не одобрявам такъв похват, но не изключвам възможността да бъде условно приемлив като някакъв особен израз на стил на художествен екстремизъм в посока - смислов абсурдизъм!?
    Критиката ми е добронамерена спрямо личността на авторката.

    Редакция на последното изречение: Критиката ми на произведението е добронамерена съотнесена спрямо личността на авторката, т.е. ..... (повече няма да обяснявам - колкото се е разбрало - толкова!)
  • Знаех, че заглавието те насочи към него, заради текста, който пусна веднага след това

    притежавам тази прекрасна книга с твърди корици ;Рр

    ПП
    те вече си минаха и теста...шампиони!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...