kity (Людмила Нилсън)
145 8539
7 sept 2006, 14:06

Далечно 

  Poesía
575 0 5

Раздвоена между теб и него,

живях с измама и тъга,

но мислите за теб превзеха

изцяло моята душа!

Започна всичко... някък странно

без страх от неизвестността,

и всеки ден с теб крояхме

планове за нашата съдба.

Увлечени в тез наши чувства,

забравихме за реалността,

не мислихме, че има други,

а само ние и Любовта.

Ти каза ми: "Ще те обичам вечно, завинаги, дори и след смъртта"

Аз казах:" Вечно, завинаги и чиста, като детската сълза"

Безсънни нощи, дни студени,

изпълваха живота мой.

И всяка сутрин, гласът вълшебен

ми казваше: "Любов,  завинаги моя ти бъди"

И срещахме се ние тайно,

пренасяйки се в друг свят,

магия силна, ни помете

и нямаше никой друг, освен нас.

И после идваха сълзите,

целувка дълга, хрипав глас,

"Ще измислим нещо, нали Скъпа?!"

"Обичам те!"- шептях му аз.

Обръщах се и тръгвах "гола"

защото давах всичко аз,

а той  стоеше, сълза течеше

и махаше за "Добър час"

И всеки път, как аз копнеех

да не тръгвам никога от там!

Но по пътя негов, не с мен вървеше,

а и друг ме чакаше у нас.

Така минаваха ни дните,

шептейки тихо, едни слова.

А там, където се завръщахме,

ги мамихме и чакахме Денят.

И той настъпваше, и бяхме двама,

дори мълчейки, аз чувах нежните слова,

в прегръдка силна, с любов голяма

аз  скланях там моята глава.

И знаейки, че утрото е близо

не смеех да затворя аз очи,

а той шептеше, и пак шептеше,

и пак... раздяла, болка и сълзи.

Боли, но ние двамата търпяхме

искахме да ни боли,

защото болката, това е тя, която ни показа,

че дишаме с пълни гърди.



© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Преживяно и от мен...СИЛНО И БОЛИ!!
  • Кити...или...или...
    Всичко друго има нещо общо с лъжа или ако щеш неистина.
    Трудни чувства, хубав замисъл, заради който обаче си пренебрегнала малко лириката. 5.
  • Дааа......Герганче...по всичко си личеше че си кръшкачка, но живота не е свършил, извлечи поне най-доброто от него оттук нататък, сложи ново начало и...забрави. Никога не е късно да си щастлива. От теб зависи...
  • Изживей това чувство, изконсумирай го бързо и се върни при този, който те чака в къщи. Повярвай ми, аз бях от кръшкачките и си провалих целия живот заради това.
  • Поработи още върху стихотворението. На места се губи ритъма, има моменти, които са неясни.
Propuestas
: ??:??