Далечно
Раздвоена между теб и него,
живях с измама и тъга,
но мислите за теб превзеха
изцяло моята душа!
Започна всичко... някък странно
без страх от неизвестността,
и всеки ден с теб крояхме
планове за нашата съдба.
Увлечени в тез наши чувства,
забравихме за реалността,
не мислихме, че има други,
а само ние и Любовта.
Ти каза ми: "Ще те обичам вечно, завинаги, дори и след смъртта"
Аз казах:" Вечно, завинаги и чиста, като детската сълза"
Безсънни нощи, дни студени,
изпълваха живота мой.
И всяка сутрин, гласът вълшебен
ми казваше: "Любов, завинаги моя ти бъди"
И срещахме се ние тайно,
пренасяйки се в друг свят,
магия силна, ни помете
и нямаше никой друг, освен нас.
И после идваха сълзите,
целувка дълга, хрипав глас,
"Ще измислим нещо, нали Скъпа?!"
"Обичам те!"- шептях му аз.
Обръщах се и тръгвах "гола"
защото давах всичко аз,
а той стоеше, сълза течеше
и махаше за "Добър час"
И всеки път, как аз копнеех
да не тръгвам никога от там!
Но по пътя негов, не с мен вървеше,
а и друг ме чакаше у нас.
Така минаваха ни дните,
шептейки тихо, едни слова.
А там, където се завръщахме,
ги мамихме и чакахме Денят.
И той настъпваше, и бяхме двама,
дори мълчейки, аз чувах нежните слова,
в прегръдка силна, с любов голяма
аз скланях там моята глава.
И знаейки, че утрото е близо
не смеех да затворя аз очи,
а той шептеше, и пак шептеше,
и пак... раздяла, болка и сълзи.
Боли, но ние двамата търпяхме
искахме да ни боли,
защото болката, това е тя, която ни показа,
че дишаме с пълни гърди.
© Людмила Нилсън All rights reserved.
