1 mar 2009, 13:59

Далечното

  Poesía » Otra
699 0 8
Здравей, Сърце в далечното!
И тук е зима.
Падна сняг.
Студено е красивото,
но Баба Марта
ще довее
скоро
изчезналия
някъде
Южняк.
Навън е съмнало.
Крещят
врабците
във вечен спор
за вкусната
троха.
Едно небе
в предчувствие
се е разгърнало
и чака да ни
види -
как... Кога?
А дните ни,
изпъстрени
са с  избори.
Чертаят диаграмите
на труден
свят.
Приспиват
все звезди
постигнато... 
Изгубено...
И все се съмва.
В този или
в онзи град.
Една наличност -
крехка и
човечна
чертае път,
за да ни сподели
в сърдечно
пожелание
за вечност.
Щастливото
дано ни улови!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...