1 mar 2009, 13:59

Далечното

  Poesía » Otra
694 0 8
Здравей, Сърце в далечното!
И тук е зима.
Падна сняг.
Студено е красивото,
но Баба Марта
ще довее
скоро
изчезналия
някъде
Южняк.
Навън е съмнало.
Крещят
врабците
във вечен спор
за вкусната
троха.
Едно небе
в предчувствие
се е разгърнало
и чака да ни
види -
как... Кога?
А дните ни,
изпъстрени
са с  избори.
Чертаят диаграмите
на труден
свят.
Приспиват
все звезди
постигнато... 
Изгубено...
И все се съмва.
В този или
в онзи град.
Една наличност -
крехка и
човечна
чертае път,
за да ни сподели
в сърдечно
пожелание
за вечност.
Щастливото
дано ни улови!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...