1 мар. 2009 г., 13:59

Далечното

692 0 8
Здравей, Сърце в далечното!
И тук е зима.
Падна сняг.
Студено е красивото,
но Баба Марта
ще довее
скоро
изчезналия
някъде
Южняк.
Навън е съмнало.
Крещят
врабците
във вечен спор
за вкусната
троха.
Едно небе
в предчувствие
се е разгърнало
и чака да ни
види -
как... Кога?
А дните ни,
изпъстрени
са с  избори.
Чертаят диаграмите
на труден
свят.
Приспиват
все звезди
постигнато... 
Изгубено...
И все се съмва.
В този или
в онзи град.
Една наличност -
крехка и
човечна
чертае път,
за да ни сподели
в сърдечно
пожелание
за вечност.
Щастливото
дано ни улови!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...