1 мар. 2009 г., 13:59

Далечното

693 0 8
Здравей, Сърце в далечното!
И тук е зима.
Падна сняг.
Студено е красивото,
но Баба Марта
ще довее
скоро
изчезналия
някъде
Южняк.
Навън е съмнало.
Крещят
врабците
във вечен спор
за вкусната
троха.
Едно небе
в предчувствие
се е разгърнало
и чака да ни
види -
как... Кога?
А дните ни,
изпъстрени
са с  избори.
Чертаят диаграмите
на труден
свят.
Приспиват
все звезди
постигнато... 
Изгубено...
И все се съмва.
В този или
в онзи град.
Една наличност -
крехка и
човечна
чертае път,
за да ни сподели
в сърдечно
пожелание
за вечност.
Щастливото
дано ни улови!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...